този ясен обект на желанието

Jump to Comments

парижки стенсил

дам, за разлика от Буньоел, при мен е доста ясен. стои пред погледа ми във всеки един момент. той е в леглото ми сутрин, в разговорите, във всяко едно нещо, което правя. дори този блог е негова жертва, защото всичко, което смея да публикувам, по някакъв начин е съобразено с него

всичко. което. правя. го. правя. за. теб.

никой не го иска от мен, никой и не разбира. не искам с това да те плаша; ако ми обърнеш гръб, животът ми няма да изгуби смисъла си, спокойно… правя го, от части, защото съм зависима и колкото и време да минава, не се отърсвам от убийствения си навик. от друга страна просто те обичам

преди известно време се научих, че обичта е нещо, което ти или можеш да изпитваш, или не. оттам нататък просто го канализираш към някого. не обичам заради едно или друго качество, някакъв рационален списък от добри и не чак толкова добри черти. и не защото ме излсушваш, защото правим хубав секс или защото освен любовник си ми и най-скъп приятел

просто обичам и избирам да обичам теб. без „заради“ и без „въпреки че“

от доста време е така, но ме беше страх дори да си мисля за това. защото никой не понася шумните чувства, фанфарите, даже се плашат, как е възможно заради едно просто и грешно човешко същество, то е и леко досадно де, да му точиш лиги така, баси, иди малко в някой друг бар, спри да го намираш във всяка песен, тва не ти ли се струва малко унизително така, в смисъл, живей си живота, недей да бъдеш толкова needy

ми не, няма нищо жалко в това и не ми пука колко лигаво изглежда. не искам вече да го крия, или да се срамувам, страхувам и преструвам (много „увам“ бе). може да не ти пука, че обичам, но на мен не ми пука, че на теб не ти пука, защото обичам

видя ли какво стана?! Ерато избяга в потрес, затова толкоз засега :)

4 Коментара

Filed under blood