Нещата, които обичах като дете:
- Да ходя по вратите на съседчетата и да ги питам дали ще излезнат да си играем
- Да слизаме на двора и да играем на ластик, въже, кралю порталю и шоколад (нещо като дама, но по-добро)
- Да влизаме „тайно“ в мазето и да се правим на изследователи
- Да си разказваме страшни истории докато вали
- Да ходя у съседката ми Венчето, която имаше къща (с асансьор!!!) и кола на Барби
- Да ме пращат за хляб и да ми оставят допълнително стотинки за скаличка или кифла с мармалад
- Да ида на село, дядо да напълни надуваемото басейнче и аз „случайно“ да падна в него, преди водата още да се е стоплила
- Да правим и продаваме герданчета от мидички пред входа и със стотинките да си купим гумени бонбони
- Да си говоря с приятелката ми Еми по телефона и да я храня с попара през слушалката
- Часът на Дисни в петък
- Милион и едно желания
- Съботите с мама и тати в Южния парк
- Да се обличам с дрехите на мама, да слагам бижутата й и червило
- Да крадем джанки от чуждите дворове
- Да си пускам касетката на Spice Girls и да си правя „концерти“
Нещата, които не обичах (но на които сега гледам с носталгично умиление):
- Ужасната момчешка прическа, която мама ми правеше
- Да ми казват „момченце, стани от люлката“ във връзка със същата тази ужасна прическа
- Докато си играя в парка, баба да ме привика и да започне да ми дава нарязани ябълки или чушки
- Съседките да ми се обясняват колко съм кльощава (след като са ми посинили бузите от щипане)
- Звукът от отварящия се прозорец на балкона, който значеше, че трябва да спра си игрите и да се прибирам
- Ластика на врата, на който висеше ключът от вкъщи
- Мама да ме бие, когато не мога да си напиша домашното
- Тати да ме бие, защото съм била сестра си
- Лятото да ходя с раздрани колене и лакти
- Шините на зъбите, които ме боляха и за които децата ми се подиграваха
- Очилата с диоптер, които носех на потресаващо розова връв около врата
- По празници да ме карат да пея и рецитирам пред родата
- Фойерверките на Нова година, от които ме беше ужасно страх
- Супата с фиде в детската градина
- Мама да ми вади зъбите с конец
И още много, много…
Като малка също така исках вечно да остана дете. И донякъде успях. Още съм леко наивна, силно оптимистична и ентусиазирано приплясквам с ръце, когато нещо ме радва. Още тичам по улиците, плача за дребни неща и живея повече в главата си. Още ме е страх от тъмното и все още чакам Принца на какъвто-и-да-е кон. За всички, които още обичат да хапват захарен памук и да прелистват списание „Дъга“ – честит празник! За другите – много ви здраве
21 Коментара
02.06.2009 в 00:18
„Тати да ме бие, защото съм била сестра си“ : как иначе се изгражда люто чувство за справедливост? : )))
Детските прически са култ, един ден ще видиш на какво ще правиш децата си : )))) Аз поне на моите ще експериментирам като истински Джон Галиано на прическите, а ако има неблагоразумението да се роди мъжко, ще бъде Майкъл Джексъна на перчемите – олЕ!(?!)
Прощавай но… с конец не се ли чистиха зъби? Как така ти го е вадила? Какъв е този домашен хорър? : )))
Ааа и да… аз как се играех?
02.06.2009 в 12:09
Хахахах, „Майкъл Джаксъна на перчемите“ :D :D :D
иначе ваденето на зъб с конец е древна практика – връзват зъбчето с единия край, другия край намотават на дръжката на отворена врата, с рязко движение вратата се бута, за да се затвори и съответно – зъба изхвърча. е, няма такъв писък! :)
02.06.2009 в 11:50
Тенденцията напоследък е конете да се оказват по-симпатични от принцовете, които ги яздят. Благородните особи със странен цвят на кръвта (в наши дни най-вероятно дължащ се на препиване с кюрасо), които могат да лекуват пърхот и да вършат какви ли не други чудеса, като например да харчат годишната издръжка на умерено-статистическо африканско семейство за една вечер в някое място, в което сервират леко препечен и хрупкав, още топъл снобизъм, право в лявата ноздра, са по-скоро досадни, отегчени и отегчителни и общо-казано – трудно поносими.
Имам и още коментари по темата. Но не тук. До тях може да се стигне само чрез secret window..
02.06.2009 в 12:10
ако питаш мен, тенденцията е принцовете да предпочитат конете, пред принцесите, ама това е друг въпрос
къде го този secret window?
02.06.2009 в 12:19
ахам, видях :)
02.06.2009 в 16:49
В петък беше часът на Уорнър с Бъгс Бъни и после Стъпка по стъпка. Дисни беше в неделя анимационното, а в събота игралното, дето не го гледах :?
Снимката е станала много добра така :)
Иначе – честит първи юни :) интересното е, че вчера за пръв път един човек ми честити първи юни, а никога не ми се е случвало, когато бях дете.
03.06.2009 в 09:09
в петък имаше и Семейство Флинстоун :)))
02.06.2009 в 23:47
!!
Ама ще се пръсна от любопитство, цял ден забавлявам хората с тва Кралю Порталю, кажи как се играе, че ще взема да ида още утре до регистрационната палата да си сменя името : )))))
03.06.2009 в 09:11
Сериозно ме съмняваш, че някога си бил хлапе – нито знаеш как се вади зъбче с конец, нито кралю порталю… хммм…
иначе играта е сложна, има даже мегдан за блъфиране, но не мога да я обясня без жестове… :-/
03.06.2009 в 15:44
надявам се че няма проблем че съм цитирал така [без да помоля за разрешение].
(отнело ти е 9 минути да го намериш или 9 минути да го намериш, прочетеш и напишеш коментара? :)
03.06.2009 в 16:08
няма проблем, щом е за добро :)
9 минути да го намеря и ЗАчета, след което да напиша коментара, за 9 минути не мога да правя много впечатляващи неща :)
03.06.2009 в 16:14
добре де, знаеш какво имах предвид :)
04.06.2009 в 11:58
Продължаваш да ме изненадваш?!
Браво!
Конят на принца никога не е какъвто-и-да-е-кон. Принца може да всякакъв, но конят винаги е конят-на-принца.
04.06.2009 в 13:13
хахах, от целия постинг все за коня ли се хващаш? конят всъщност може да е 300 коня, хечбек, лети джанти и такива ми ти простотии :))) но да, пак ще си остане в анонимното „конят-на-принца“, съгласна съм :Р
04.06.2009 в 13:32
Ами, то това с коня си тръгна още от заглавието… :)
04.06.2009 в 13:34
хахаххахахх :))) изоообщо не се бях замисляла дори… :)))
04.06.2009 в 14:04
след като казахме всичко това – http://www.youtube.com/watch?v=i2_5huFtH70
извинявам се, но нямаше как :)
04.06.2009 в 14:47
е, моля, песента е прекрасна, ама малко тъжничка… :)
08.06.2009 в 00:51
Навъдихте се достатъчно дами, сега да ви питам Екшън мен и Трансформърс помните ли ги? Когато улиците опустяваха от беснеещите хлапета заради шайка роботи-динозаври :))
08.06.2009 в 13:30
точно тези не помня…
но помня Капитан Планета, Волтрон и костенурките нинджа :) все още искам пръстен с един от петте елемента…
18.06.2009 в 18:36
А мен и моят любим Азраел забрави ли ни? :(