преди изгрева

сутрин София мирише на крака

вечер аз мириша на него и той не мен, после ми го споделя и аз изтръпвам

обичам когато има някой, който да ми държи главата под водата до последната секунда. после с хриптеж изскачам и поемам въздух като за първи път. с всеки път съм все по-малко уплашена, че ще умра

spin, spin, shuga

живея в прекрасен свят, щом шефът ми е и личен дилър

страхът, че ще бъда забравена

ужасът, че няма да забравя

109 сура на Корана

вечно щастите

джин

мамка му

wish you were easy to hate

заглавието подвежда, постингът не е депресивен :) просто част от песента

та, между сънища и животохолизъм, пускам *drum roll* една супер симпатична песен на една много симпатична група

общо взето – хубаво е всичко да си има срок на годност. да се знае. без изненади

ако не ме мързи или не съм в интелектуален запек, може да пусна и малко текст

хубава работа, че и британска

дрън-дрън, представи си някакво страшно уводно изречение и да се залавяме

открих нещо, което съчетава любовта ми към комиксите и бритпопа. казва се Phonogram и е комикс, повлиян от бритпоп културата (кхъ-кхъ). разгледах първия брой, който е тук, а останалите ги очаквам най-рано догодина (което реално погледнато е след малко) с един почти невъзможен шипинг, който не питай как се урежда. както и да е, като история не е кой знае какво – гадни копелета и брит богини (ама в истинския смисъл)

всяка една корица от първия „том” Rue Britannia е римейк на обложките на култови брит албуми. вторият том The Singles Club засега не ме вълнува. ето ги и кориците със съответните албуми:

Without Your Permission

Can’t Imagine the World Without Me

Faster

Murder Park

Kissing With Dry Lips

Live Forever

Rue Britannia (collecting issues)

st. anger

преди American History X има филм, който вече споменах – Made in Britain. принципно съм пристрастна и мога да кажа, че английската интерпретация е много по-мощна откъм частта с катарзиса, която в този филм продължава само в един единствен, нечовешки кадър. силно го препоръчвам на всеки, който мечтае да разбира от кино

а клипчето е просто нещо, което аз искам да направя точно в този момент, ама ето сега, направо, веднага. гневно същество съм*

* но за пред хората се броя „темпераментна“ ;)

ти си луда! той е луд!

тя е луда! той е луд! те са щастливи

отдавна съм забелязала – става ли въпрос за любов, или просто влечение – всички полудяваме. но по различен начин

в периода от два дни съм дала два сходни съвета на близки приятелки, най-общо гласящи “върви!“. върви при него, върви, тичай, обади му се, бъди негова, позволи му да бъде твой, върви, целуни го, обземи го, залей го със себе си, но си тръгни с първия прилив! все пак бъди там, върви!

аз това бих направила, аз така си и правя. защото знам, че той няма да дойде, няма да е този, който ще ме догони, както ги догонват по филмите (в дъжда, ех…), няма да ми се обади, когато иска, защото е някво никво. няма да ме целуне, няма да ме прегърне, няма да ме пожелае докато аз не съм там първа и не натисна спусъка на стартовия пистолет (и тук не става върпос да му се влачиш като сопол след него, все пак ако имаш 2 грама мозък в главата, ще се усетиш кога просто не си желана). няма да стане така, както го искаме. от малки си втълпяваме, че ще e като по филмите – с тичането по плажа, със закуската в леглото, с цветята без повод. обаче това ние, глупавите момиченца, си го мислим; мъжете нямат никаква вина, че живеем с тези заблуди представи. и ако искаме тези блажени а-ла-Розамунде-Пилхер моменти да станат реалност, просто трябва да им го кажем, те няма как да се сетят сами, мозъците им изобщо не улавят тази честота. и когато му кажеш „искам да се къпем в мехурена вана и да се лигавим с шампанско и ягоди“ и той го направи, изключително важно е да не мрънкаш „ама ти го направи, защото аз ти казах“. ми да, с тях е така, свикни или иди на тихо място и се гръмни

просто е – жените са искали еманципация и са си я получили. изобщо, цялата тази работа с „развенство между половете“ не е победа на суфражетките. не е историческа революция, не е невероятно и демократично. мислиш си, че еманципацията е голяма работа?! ми те мъжете само това чакаха

„искаш да правиш кариера? ми върви бе, булка, даже остани до по-късно, поне едно полувреме да изгледам като бял човек. искаш да се къпя повече от веднъж на седмица? екстра, ще имам повече „щастливо време“ със себе си. искаш да гласуваш? бе троши си главата, и без това за тия боклуци никой не гласува“

така че  най-простото е да правиш каквото искаш, без да те е срам и без да се съобразяваш с „10-те Cosmo съвета за недостъпност“. когато искам да видя някого, ама наистина, наистина искам – ще го видя. когато искам точно в този момент, ама точно сега, да го целуна – ще го целуна. и после другите момиченца ми казват “ама ти си луда!“, нали, как така аз съм направила първата, петата или осемнайстата крачка към втора или осма база! нали той бил мъжът, ала-бала… откъдето се сещат да добавят и „той е луд!“, нали, как така ти бил отговорил само с усмихнато човече или не бил казал „приятно ми беше“, а „радвам се че се видяхме“ примерно. еми, те ти я еманципацията, оправяй се както знаеш! и по-добре се усети, че трябва да вървиш, когато ти се върви, вместо да чакаш „онзи поглед“ или „онзи жест“, които ужким те подканят

не бъди метро-жена, просто върви и бъди щастлива дори за момент, пък после има галони вино, над които да цивриш

а ако нищо от горното не ти е ясно, виж тази буквално не-чо-веш-ка реклама. и черпи най-накрая една бира, щото тоя блог толкова постинги за една седмица не е виждал